Денят приседна тъжно в здрача
навъсен, леко уморен,
подпря се с лакти, сипа чаша
и с укор взе да гледа в мен.
Обсипа ме с безброй въпроси –
нощта бе наша – аз и той,
но те свистяха на откоси
и като грохот във прибой.
„Успя ли днес да бъдеш, мила –
най-съвършената жена?
За сто задачи впрегна сили,
разбиваше стени с глава. ...