Отминалият ден
Денят приседна тъжно в здрача
навъсен, леко уморен,
подпря се с лакти, сипа чаша
и с укор взе да гледа в мен.
Обсипа ме с безброй въпроси –
нощта бе наша – аз и той,
но те свистяха на откоси
и като грохот във прибой.
„Успя ли днес да бъдеш, мила –
най-съвършената жена?
За сто задачи впрегна сили,
разбиваше стени с глава.
Света успя да преобърнеш,
накара го да затрепти.
Поиска времето да върнеш
и ако може, да летиш.
На сто реки издигна бари
и топлата вода откри.
Поплака със другари стари,
дори надежда подари.
Не ти ли се видя висока
цената, дето заплати
да ме нашариш със тревоги?...
Днес май съвсем ме умори.”
И тук се смя напълно лудо
след тази искрена присъда,
но мен това не ме учуди –
и утре ще съм безразсъдна.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
