5 sept 2012, 11:01

Отминало време

  Poesía » Otra
561 0 0

Отминало време

 

Повиках старата надежда,

записах я в стих.

Забързана мечта като среща

отново различна открих.

 

Пропускащото време не ме разбра,

в мен стои като закон.

Мисълта ми съблече старата си дреха,

нечувана вече като стон.

 

Казах на старата надежда

да си отиде надлеч.

Не се расърдих на пропуснатото време,

защото с него се разделих.

 

Изхвърлих старата одежда.

Повиках живеца в мен.

Задъхана като утеха,

коленичах пред новия ми ден.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...