Отминало време

Повиках старата надежда,

записах я в стих.

Забързана мечта като среща

отново различна открих.

Пропускащото време не ме разбра,

в мен стои като закон.

Мисълта ми съблече старата си дреха,

нечувана вече като стон.

Казах на старата надежда

да си отиде надлеч.

Не се расърдих на пропуснатото време,

защото с него се разделих.

Изхвърлих старата одежда.

Повиках живеца в мен.

Задъхана като утеха,

коленичах пред новия ми ден.