5.09.2012 г., 11:01

Отминало време

556 0 0

Отминало време

 

Повиках старата надежда,

записах я в стих.

Забързана мечта като среща

отново различна открих.

 

Пропускащото време не ме разбра,

в мен стои като закон.

Мисълта ми съблече старата си дреха,

нечувана вече като стон.

 

Казах на старата надежда

да си отиде надлеч.

Не се расърдих на пропуснатото време,

защото с него се разделих.

 

Изхвърлих старата одежда.

Повиках живеца в мен.

Задъхана като утеха,

коленичах пред новия ми ден.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...