5 сент. 2012 г., 11:01

Отминало време

557 0 0

Отминало време

 

Повиках старата надежда,

записах я в стих.

Забързана мечта като среща

отново различна открих.

 

Пропускащото време не ме разбра,

в мен стои като закон.

Мисълта ми съблече старата си дреха,

нечувана вече като стон.

 

Казах на старата надежда

да си отиде надлеч.

Не се расърдих на пропуснатото време,

защото с него се разделих.

 

Изхвърлих старата одежда.

Повиках живеца в мен.

Задъхана като утеха,

коленичах пред новия ми ден.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...