Sep 5, 2012, 11:01 AM

Отминало време

  Poetry » Other
559 0 0

Отминало време

 

Повиках старата надежда,

записах я в стих.

Забързана мечта като среща

отново различна открих.

 

Пропускащото време не ме разбра,

в мен стои като закон.

Мисълта ми съблече старата си дреха,

нечувана вече като стон.

 

Казах на старата надежда

да си отиде надлеч.

Не се расърдих на пропуснатото време,

защото с него се разделих.

 

Изхвърлих старата одежда.

Повиках живеца в мен.

Задъхана като утеха,

коленичах пред новия ми ден.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...