2 jun 2006, 12:24

Отмъщение

  Poesía
1.5K 0 3

Аз ли съм това, което виждаш?
Не вярвай на очите си, не вярвай в мен.
Сега си ти наред да страдаш,
сега от слепотата си ще бъдеш наранен.

Аз ли съм това, което чувстваш
или съм просто ярък силует,
от който мислиш, че се стопляш
а всъщтност се превръщаш в лед?

Докосвайки ме аз ще те изгарям,
целувайки ме - ще отнемам твоят дъх,
ще мислиш, че си жив,но мъртъв аз ще те оставям
и всеки път сърцето ти в заблуда ще затварям.

Още ли си мислиш, че съм аз,
тази, която беше забравил?
Ти ме превърна във писък без глас,
ти своят ад в мен беше оставил.

Сега те убивам тъй, както и ти
сърцето ми в пепел превърна.
В празнота ще се давят и твойте очи,
ти сам от мен животът изтръгна.

Не питай защо отдавна не съм,
онази, която в заблуда обрече,
сега ти се луташ в безкрайният сън,
от който събудих се истинска вече.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...