2 июн. 2006 г., 12:24

Отмъщение

1.5K 0 3

Аз ли съм това, което виждаш?
Не вярвай на очите си, не вярвай в мен.
Сега си ти наред да страдаш,
сега от слепотата си ще бъдеш наранен.

Аз ли съм това, което чувстваш
или съм просто ярък силует,
от който мислиш, че се стопляш
а всъщтност се превръщаш в лед?

Докосвайки ме аз ще те изгарям,
целувайки ме - ще отнемам твоят дъх,
ще мислиш, че си жив,но мъртъв аз ще те оставям
и всеки път сърцето ти в заблуда ще затварям.

Още ли си мислиш, че съм аз,
тази, която беше забравил?
Ти ме превърна във писък без глас,
ти своят ад в мен беше оставил.

Сега те убивам тъй, както и ти
сърцето ми в пепел превърна.
В празнота ще се давят и твойте очи,
ти сам от мен животът изтръгна.

Не питай защо отдавна не съм,
онази, която в заблуда обрече,
сега ти се луташ в безкрайният сън,
от който събудих се истинска вече.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...