2 июн. 2006 г., 12:24

Отмъщение

1.5K 0 3

Аз ли съм това, което виждаш?
Не вярвай на очите си, не вярвай в мен.
Сега си ти наред да страдаш,
сега от слепотата си ще бъдеш наранен.

Аз ли съм това, което чувстваш
или съм просто ярък силует,
от който мислиш, че се стопляш
а всъщтност се превръщаш в лед?

Докосвайки ме аз ще те изгарям,
целувайки ме - ще отнемам твоят дъх,
ще мислиш, че си жив,но мъртъв аз ще те оставям
и всеки път сърцето ти в заблуда ще затварям.

Още ли си мислиш, че съм аз,
тази, която беше забравил?
Ти ме превърна във писък без глас,
ти своят ад в мен беше оставил.

Сега те убивам тъй, както и ти
сърцето ми в пепел превърна.
В празнота ще се давят и твойте очи,
ти сам от мен животът изтръгна.

Не питай защо отдавна не съм,
онази, която в заблуда обрече,
сега ти се луташ в безкрайният сън,
от който събудих се истинска вече.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...