Jun 2, 2006, 12:24 PM

Отмъщение

  Poetry
1.5K 0 3

Аз ли съм това, което виждаш?
Не вярвай на очите си, не вярвай в мен.
Сега си ти наред да страдаш,
сега от слепотата си ще бъдеш наранен.

Аз ли съм това, което чувстваш
или съм просто ярък силует,
от който мислиш, че се стопляш
а всъщтност се превръщаш в лед?

Докосвайки ме аз ще те изгарям,
целувайки ме - ще отнемам твоят дъх,
ще мислиш, че си жив,но мъртъв аз ще те оставям
и всеки път сърцето ти в заблуда ще затварям.

Още ли си мислиш, че съм аз,
тази, която беше забравил?
Ти ме превърна във писък без глас,
ти своят ад в мен беше оставил.

Сега те убивам тъй, както и ти
сърцето ми в пепел превърна.
В празнота ще се давят и твойте очи,
ти сам от мен животът изтръгна.

Не питай защо отдавна не съм,
онази, която в заблуда обрече,
сега ти се луташ в безкрайният сън,
от който събудих се истинска вече.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...