8 nov 2007, 0:40

Отмъщението

1.5K 0 5
В момента, в който ти си тръгна от мен,
аз започнах да живея ден за ден.
Изпитвах болка, но успях да я превърна в омраза
и приех за цел под твоята кожа аз да вляза.
Подписах договор със Сатаната.
Прецаках си живота, дори душата,
но не спрях да следвам моята мечта -
ти да потънеш във вечна тъмнина.
5 години след това...
аз поглеждам в мойте крака
и какво да видя?
Ти лежиш там сам, мръсен, целия в кръв облян.
Сега мога аз да продължа с високо вдигната глава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радина Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...