Nov 8, 2007, 12:40 AM

Отмъщението

  Poetry » Love
1.5K 0 5
В момента, в който ти си тръгна от мен,
аз започнах да живея ден за ден.
Изпитвах болка, но успях да я превърна в омраза
и приех за цел под твоята кожа аз да вляза.
Подписах договор със Сатаната.
Прецаках си живота, дори душата,
но не спрях да следвам моята мечта -
ти да потънеш във вечна тъмнина.
5 години след това...
аз поглеждам в мойте крака
и какво да видя?
Ти лежиш там сам, мръсен, целия в кръв облян.
Сега мога аз да продължа с високо вдигната глава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радина Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...