8 нояб. 2007 г., 00:40

Отмъщението

1.5K 0 5
В момента, в който ти си тръгна от мен,
аз започнах да живея ден за ден.
Изпитвах болка, но успях да я превърна в омраза
и приех за цел под твоята кожа аз да вляза.
Подписах договор със Сатаната.
Прецаках си живота, дори душата,
но не спрях да следвам моята мечта -
ти да потънеш във вечна тъмнина.
5 години след това...
аз поглеждам в мойте крака
и какво да видя?
Ти лежиш там сам, мръсен, целия в кръв облян.
Сега мога аз да продължа с високо вдигната глава!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радина Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...