Отмъщението е изкуство.

Безбройни ропоти, дълбоко спотаени.Безброй сълзи, пред тебе неизплакани.
Безбройни раните - неизцелени
от двете думи дълго чакани.

Колко скрих от теб и колко премълчах,
колко време аз се крих зад усмивката фалшива...
Понечих пак да те прегърна и отново не успях.
Продължих напред по своя път, лъжейки, че съм щастлива.

И всеки карнавал е изпълнен с тишина.
И във всяка втора песен твоето име проехтява.
И всеки следващ ден да се измъчваш от вина
е онази грозна мисъл, която мира не ми дава.

Вечно да си спомняш моите думи на раздяла,
безмилостно душата ти да съм жигосала като ръжен...
Всеки път щом сънувам те и събудя се обезумяла,
и ти от твоята ледна дрямка да се будиш ужасен...

Нека ти усетиш празнотата -
жестоката отплата за моите някогашни чувства!
Нека теб изпълва тишината!
Аз ще ти я върна - отмъщението е изкуство.