Безбройни ропоти, дълбоко спотаени.Безброй сълзи, пред тебе неизплакани.
Безбройни раните - неизцелени
от двете думи дълго чакани.
Колко скрих от теб и колко премълчах,
колко време аз се крих зад усмивката фалшива...
Понечих пак да те прегърна и отново не успях.
Продължих напред по своя път, лъжейки, че съм щастлива.
И всеки карнавал е изпълнен с тишина.
И във всяка втора песен твоето име проехтява.
И всеки следващ ден да се измъчваш от вина
е онази грозна мисъл, която мира не ми дава.
Вечно да си спомняш моите думи на раздяла, ...