8.04.2009 г., 20:57

Отмъщението е изкуство.

689 0 0
Безбройни ропоти, дълбоко спотаени.Безброй сълзи, пред тебе неизплакани.
Безбройни раните - неизцелени
от двете думи дълго чакани.

Колко скрих от теб и колко премълчах,
колко време аз се крих зад усмивката фалшива...
Понечих пак да те прегърна и отново не успях.
Продължих напред по своя път, лъжейки, че съм щастлива.

И всеки карнавал е изпълнен с тишина.
И във всяка втора песен твоето име проехтява.
И всеки следващ ден да се измъчваш от вина
е онази грозна мисъл, която мира не ми дава.

Вечно да си спомняш моите думи на раздяла,
безмилостно душата ти да съм жигосала като ръжен...
Всеки път щом сънувам те и събудя се обезумяла,
и ти от твоята ледна дрямка да се будиш ужасен...

Нека ти усетиш празнотата -
жестоката отплата за моите някогашни чувства!
Нека теб изпълва тишината!
Аз ще ти я върна - отмъщението е изкуство.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Матаринка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...