1 jul 2011, 1:15

Отначало

  Poesía
1K 0 6

Искаш ли да почнем отначало...

но не с “здравей”  и не със имена.

А да ти кажа колко е боляло

там, където ти стоиш сега.

 

Да чуеш колко силно съм обичала

и как се молех нещо да ме спре,

когато на червено съм пресичала...

без мисъл... като мъничко дете.

 

И с всяка крачка повече пропадах.

Да търся изход все събирах сили.

А после само с “още ден” отлагах -

най-пошлото намирах го... красиво.

 

Разбираш ли, че колкото и да бягах -

накрая пак за още се обръщах.

В легло от тръни всяка вечер лягах

и входната врата веднъж не тръшнах.

            ..................

Но с времето се учим и променяме.

Днес сякаш гледам в ново огледало.

В очите ми изписано е: “Вземай ме!”

 Е, искаш ли да почнем отначало?...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...