Искаш ли да почнем отначало...
но не с “здравей” и не със имена.
А да ти кажа колко е боляло
там, където ти стоиш сега.
Да чуеш колко силно съм обичала
и как се молех нещо да ме спре,
когато на червено съм пресичала...
без мисъл... като мъничко дете.
И с всяка крачка повече пропадах.
Да търся изход все събирах сили.
А после само с “още ден” отлагах -
най-пошлото намирах го... красиво. ...