Отначало
Искаш ли да почнем отначало...
но не с “здравей” и не със имена.
А да ти кажа колко е боляло
там, където ти стоиш сега.
Да чуеш колко силно съм обичала
и как се молех нещо да ме спре,
когато на червено съм пресичала...
без мисъл... като мъничко дете.
И с всяка крачка повече пропадах.
Да търся изход все събирах сили.
А после само с “още ден” отлагах -
най-пошлото намирах го... красиво.
Разбираш ли, че колкото и да бягах -
накрая пак за още се обръщах.
В легло от тръни всяка вечер лягах
и входната врата веднъж не тръшнах.
..................
Но с времето се учим и променяме.
Днес сякаш гледам в ново огледало.
В очите ми изписано е: “Вземай ме!”
Е, искаш ли да почнем отначало?...
© Елица All rights reserved.
