5 may 2016, 21:04

Относително

  Poesía » Otra
632 0 2

 

Древността ни пише писма
в небесно многоточие;
мастилото от светлина
ситно капе от перото ù,
а то самото,
невидимо се носи
в космическата длан събрано
и краката гъделичка боси
на човешкото познание.

 

Вдишват очите отблясъци звездни,

отминали...

Светят ли още искрите небесни,

или са изстинали?
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравейте Боби и Вальо,

    С интересни размишления сте удостоили скромния ми текст. Мога да кажа, че тук не съм вложил фантастика. Всичко е подчинено на познатите на човека физични закони. Имаме просто време, светлина, скорост, и пространство. Не съм фен на думата "космически", която съм ползвал, но пък това признание е отправна точка за подобрение.
    Благодаря, че ме посетихте.
  • Дори и да са изстинали там , от където тръгват, то тук те светят. И ще светят лъчите им до когато достигнат до края на вселената - вечно. А може и отвъд нея и по този начин да я разширят със светлината си.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...