May 5, 2016, 9:04 PM

Относително

  Poetry » Other
627 0 2

 

Древността ни пише писма
в небесно многоточие;
мастилото от светлина
ситно капе от перото ù,
а то самото,
невидимо се носи
в космическата длан събрано
и краката гъделичка боси
на човешкото познание.

 

Вдишват очите отблясъци звездни,

отминали...

Светят ли още искрите небесни,

или са изстинали?
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравейте Боби и Вальо,

    С интересни размишления сте удостоили скромния ми текст. Мога да кажа, че тук не съм вложил фантастика. Всичко е подчинено на познатите на човека физични закони. Имаме просто време, светлина, скорост, и пространство. Не съм фен на думата "космически", която съм ползвал, но пък това признание е отправна точка за подобрение.
    Благодаря, че ме посетихте.
  • Дори и да са изстинали там , от където тръгват, то тук те светят. И ще светят лъчите им до когато достигнат до края на вселената - вечно. А може и отвъд нея и по този начин да я разширят със светлината си.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....