May 5, 2016, 9:04 PM
Относително
Древността ни пише писма
в небесно многоточие;
мастилото от светлина
ситно капе от перото ù,
а то самото,
невидимо се носи
в космическата длан събрано
и краката гъделичка боси
на човешкото познание.
Вдишват очите отблясъци звездни,
отминали...
Светят ли още искрите небесни,
или са изстинали?
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Дори и да са изстинали там , от където тръгват, то тук те светят. И ще светят лъчите им до когато достигнат до края на вселената - вечно. А може и отвъд нея и по този начин да я разширят със светлината си.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
С интересни размишления сте удостоили скромния ми текст. Мога да кажа, че тук не съм вложил фантастика. Всичко е подчинено на познатите на човека физични закони. Имаме просто време, светлина, скорост, и пространство. Не съм фен на думата "космически", която съм ползвал, но пък това признание е отправна точка за подобрение.
Благодаря, че ме посетихте.