Burns
228 1006
5.05.2016 г., 21:04 ч.

Относително 

  Поезия » Друга
457 0 2

 

Древността ни пише писма
в небесно многоточие;
мастилото от светлина
ситно капе от перото ù,
а то самото,
невидимо се носи
в космическата длан събрано
и краката гъделичка боси
на човешкото познание.

 

Вдишват очите отблясъци звездни,

отминали...

Светят ли още искрите небесни,

или са изстинали?
 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравейте Боби и Вальо,

    С интересни размишления сте удостоили скромния ми текст. Мога да кажа, че тук не съм вложил фантастика. Всичко е подчинено на познатите на човека физични закони. Имаме просто време, светлина, скорост, и пространство. Не съм фен на думата "космически", която съм ползвал, но пък това признание е отправна точка за подобрение.
    Благодаря, че ме посетихте.
  • Дори и да са изстинали там , от където тръгват, то тук те светят. И ще светят лъчите им до когато достигнат до края на вселената - вечно. А може и отвъд нея и по този начин да я разширят със светлината си.
Предложения
: ??:??