Burns
228 1006
5.05.2016 г., 21:04 ч.

Относително 

  Поезия » Друга
496 0 2
Древността ни пише писма
в небесно многоточие;
мастилото от светлина
ситно капе от перото ù,
а то самото,
невидимо се носи
в космическата длан събрано
и краката гъделичка боси
на човешкото познание.
Вдишват очите отблясъци звездни,
отминали...
Светят ли още искрите небесни, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??