8 abr 2009, 14:28

Отново 

  Poesía
582 0 1

Когато светлината синеока си замина,
тъмнината черноока идва и мълчи.

Нощта подслушва, в ръката чаша с отрова,
омърлушено седи на пода, моето дете.

Усмивката взе, че си отиде,
сянката остана и от мен гризе.

© Бисер Дръпничорапчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вдигни детето от пода и го погледни в очите. Ще видиш светлина. Тя ще те води. Поздрави!
Propuestas
: ??:??