Когато светлината синеока си замина,
тъмнината черноока идва и мълчи.
Нощта подслушва, в ръката чаша с отрова,
омърлушено седи на пода, моето дете.
Усмивката взе, че си отиде,
сянката остана и от мен гризе.
© Бисер Дръпничорапчев Todos los derechos reservados