Apr 8, 2009, 2:28 PM

Отново 

  Poetry
682 0 1

Когато светлината синеока си замина,
тъмнината черноока идва и мълчи.

Нощта подслушва, в ръката чаша с отрова,
омърлушено седи на пода, моето дете.

Усмивката взе, че си отиде,
сянката остана и от мен гризе.

© Бисер Дръпничорапчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Вдигни детето от пода и го погледни в очите. Ще видиш светлина. Тя ще те води. Поздрави!
Random works
: ??:??