Отново

8.04.2009 г., 14:28 ч.

Поезия

750 0 1

Когато светлината синеока си замина,
тъмнината черноока идва и мълчи.
Нощта подслушва, в ръката чаша с отрова,
омърлушено седи на пода, моето дете.
Усмивката взе, че си отиде,
сянката остана и от мен гризе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Отново

Искате да прочетете повече?

Предложения