8.04.2009 г., 14:28 ч.

Отново 

  Поезия
655 0 1

Когато светлината синеока си замина,
тъмнината черноока идва и мълчи.

Нощта подслушва, в ръката чаша с отрова,
омърлушено седи на пода, моето дете.

Усмивката взе, че си отиде,
сянката остана и от мен гризе.

© Бисер Дръпничорапчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вдигни детето от пода и го погледни в очите. Ще видиш светлина. Тя ще те води. Поздрави!
Предложения
: ??:??