дакота (Дакота)
152 364
2 may 2007, 9:30

отново ... 

  Poesía
909 0 8

Въздишки, сладост на липа.

Сълза, в събуждане родена.

Прегръдка.

Двама.

Ден в зора.

Целувка на

безсънна нежност...

По път невидим

цвят кърви.

В студа

на зимата

изгаря.

От обич даден

през нощта -

дъха на утрото

ранява...


*** 


Ще принудя

любовта си

да мълчи.

И ще те забравя...

(ако е възможно).

Изпивам

чашата

със тъжните сълзи.

Привикнала съм

 ... със отровата.


***


отново...


Ще те целувам сред зърна от грозде

под лозовия лист на любовта.

По морски пясък

до небесно ложе

ще се родим отново -

в скута

на нощта ...


Рано е още,

почакай...

Последната

капка слънце -

перла да стане

в сънливото море на тайните...


***

Ти си огън във моята стая -
аз съм  - просто
студена отрова -
твоята малка
студена природа,
бучка лед под
езика ти,
сбогом.


***

Намерих те,

а теб те няма.

Очаквах те,

а ти остана.

Наказвам се,

а ти прощаваш.

Обичам те,

А ти...?

© Дакота Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??