отново ...
Въздишки, сладост на липа.
Сълза, в събуждане родена.
Прегръдка.
Двама.
Ден в зора.
Целувка на
безсънна нежност...
По път невидим
цвят кърви.
В студа
на зимата
изгаря.
От обич даден
през нощта -
дъха на утрото
ранява...
***
Ще принудя
любовта си
да мълчи.
И ще те забравя...
(ако е възможно).
Изпивам
чашата
със тъжните сълзи.
Привикнала съм
... със отровата.
***
отново...
Ще те целувам сред зърна от грозде
под лозовия лист на любовта.
По морски пясък
до небесно ложе
ще се родим отново -
в скута
на нощта ...
Рано е още,
почакай...
Последната
капка слънце -
перла да стане
в сънливото море на тайните...
***
Ти си огън във моята стая -
аз съм - просто
студена отрова -
твоята малка
студена природа,
бучка лед под
езика ти,
сбогом.
***
Намерих те,
а теб те няма.
Очаквах те,
а ти остана.
Наказвам се,
а ти прощаваш.
Обичам те,
А ти...?
© Дакота All rights reserved.
