blue_lady (Венцислава) blue_lady (Венцислава)
3
29 oct 2007, 15:10

Отново

  Poesía
1.1K 0 1

Отново сама, отново прегърнала тъгата,

отново сълзи се стичат от очите ми...

Отново повярвах на думи мили...

и сега си плащам за това.

Отново любовта ме наранява...

Питам се... ще има ли радост за мен,

ще бъда ли някога щастлива?

Ще позная ли сладостта на любовта, или за мен е само горчилката...

Има ли щастие за мен в любовта, питам се денем... и нощем...

питам звездите... питам и теб,

но отговор така и не получавам.

Пак ще съм сама, пак ще прегръщам тъгата...

такава ми е съдбата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислава Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0