Oct 29, 2007, 3:10 PM

Отново

  Poetry
1.1K 0 1

Отново сама, отново прегърнала тъгата,

отново сълзи се стичат от очите ми...

Отново повярвах на думи мили...

и сега си плащам за това.

Отново любовта ме наранява...

Питам се... ще има ли радост за мен,

ще бъда ли някога щастлива?

Ще позная ли сладостта на любовта, или за мен е само горчилката...

Има ли щастие за мен в любовта, питам се денем... и нощем...

питам звездите... питам и теб,

но отговор така и не получавам.

Пак ще съм сама, пак ще прегръщам тъгата...

такава ми е съдбата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...