blue_lady (Венцислава)
3

29 окт. 2007 г., 15:10

Отново

Поэзия

1.1K 0 1

Отново сама, отново прегърнала тъгата,

отново сълзи се стичат от очите ми...

Отново повярвах на думи мили...

и сега си плащам за това.

Отново любовта ме наранява...

Питам се... ще има ли радост за мен,

ще бъда ли някога щастлива?

Ще позная ли сладостта на любовта, или за мен е само горчилката...

Има ли щастие за мен в любовта, питам се денем... и нощем...

питам звездите... питам и теб,

но отговор така и не получавам.

Пак ще съм сама, пак ще прегръщам тъгата...

такава ми е съдбата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0