Отново
Отново сама, отново прегърнала тъгата,
отново сълзи се стичат от очите ми...
Отново повярвах на думи мили...
и сега си плащам за това.
Отново любовта ме наранява...
Питам се... ще има ли радост за мен,
ще бъда ли някога щастлива?
Ще позная ли сладостта на любовта, или за мен е само горчилката...
Има ли щастие за мен в любовта, питам се денем... и нощем...
питам звездите... питам и теб,
но отговор така и не получавам.
Пак ще съм сама, пак ще прегръщам тъгата...
такава ми е съдбата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислава Всички права запазени
