Търкалят се неизживени мигове
по склона на мечтите.
Недоузрели падат истини
от клона на лъжите.
Недоизпята, недолюбена
си тръгва младостта.
И все по-тежки стават сламките
във празните гнезда.
И все по-тихо плаче вярата
в прегръдките на самотата.
Като коприва силно пари
по пръстите на съвестта - вината. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.