28 ago 2013, 21:44

Отново... 

  Poesía
648 0 23

Търкалят се неизживени мигове

по склона на мечтите.

Недоузрели падат истини

от клона на лъжите.

 

Недоизпята, недолюбена

си тръгва младостта.

И все по-тежки стават сламките

във празните гнезда.

 

И все по-тихо плаче вярата

в прегръдките на самотата.

Като коприва силно пари

по пръстите на съвестта - вината.

 

Само едно щурче-надежда

последната си песен пее

за радостта, която ще прогледне

отново... И отново ще живее!

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??