28.08.2013 г., 21:44 ч.

Отново... 

  Поезия
650 0 23

Търкалят се неизживени мигове

по склона на мечтите.

Недоузрели падат истини

от клона на лъжите.

 

Недоизпята, недолюбена

си тръгва младостта.

И все по-тежки стават сламките

във празните гнезда.

 

И все по-тихо плаче вярата

в прегръдките на самотата.

Като коприва силно пари

по пръстите на съвестта - вината.

 

Само едно щурче-надежда

последната си песен пее

за радостта, която ще прогледне

отново... И отново ще живее!

© Веселка Стойнева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??