Отново...
Търкалят се неизживени мигове
по склона на мечтите.
Недоузрели падат истини
от клона на лъжите.
Недоизпята, недолюбена
си тръгва младостта.
И все по-тежки стават сламките
във празните гнезда.
И все по-тихо плаче вярата
в прегръдките на самотата.
Като коприва силно пари
по пръстите на съвестта - вината.
Само едно щурче-надежда
последната си песен пее
за радостта, която ще прогледне
отново... И отново ще живее!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселка Стойнева Все права защищены
