10 may 2008, 9:59

Отново... 

  Poesía » Otra
699 0 2
 

Отново...

 

Прах от сълзи полепва в мрака,

времето - движи се като тъга,

спомен нежен при теб ме чака,

южен вятър подухва в своята игра.

 

Светъл глас аз търся, за да чуя,

но само сенки се мерват покрай мен,

искам силно - нежност да дочуя,

или поне да не бъда в този плен!

 

За първи път усетих нови чувства

и надежда силна в мен започна да гори,

сега разбито и на хиляди парчета,

в безпощаден огън сърцето ми кърви.

© Веселин Наумов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??