May 10, 2008, 9:59 AM

Отново... 

  Poetry » Other
770 0 2
Отново...
Прах от сълзи полепва в мрака,
времето - движи се като тъга,
спомен нежен при теб ме чака,
южен вятър подухва в своята игра.
Светъл глас аз търся, за да чуя,
но само сенки се мерват покрай мен,
искам силно - нежност да дочуя,
или поне да не бъда в този плен!
За първи път усетих нови чувства
и надежда силна в мен започна да гори,
сега разбито и на хиляди парчета, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Наумов All rights reserved.

Random works
: ??:??