Отново...
Прах от сълзи полепва в мрака,
времето - движи се като тъга,
спомен нежен при теб ме чака,
южен вятър подухва в своята игра.
Светъл глас аз търся, за да чуя,
но само сенки се мерват покрай мен,
искам силно - нежност да дочуя,
или поне да не бъда в този плен!
За първи път усетих нови чувства
и надежда силна в мен започна да гори,
сега разбито и на хиляди парчета,
в безпощаден огън сърцето ми кърви.
© Веселин Наумов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
