Отново...

10 мая 2008 г., 09:59

Поэзия » Другая

677 0 2

Отново...

Прах от сълзи полепва в мрака,

времето - движи се като тъга,

спомен нежен при теб ме чака,

южен вятър подухва в своята игра.

Светъл глас аз търся, за да чуя,

но само сенки се мерват покрай мен,

искам силно - нежност да дочуя,

или поне да не бъда в този плен!

За първи път усетих нови чувства

и надежда силна в мен започна да гори,

сега разбито и на хиляди парчета,

в безпощаден огън сърцето ми кърви.