Отново...
Отново...
Прах от сълзи полепва в мрака,
времето - движи се като тъга,
спомен нежен при теб ме чака,
южен вятър подухва в своята игра.
Светъл глас аз търся, за да чуя,
но само сенки се мерват покрай мен,
искам силно - нежност да дочуя,
или поне да не бъда в този плен!
За първи път усетих нови чувства
и надежда силна в мен започна да гори,
сега разбито и на хиляди парчета,
в безпощаден огън сърцето ми кърви.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселин Наумов Все права защищены
