10.05.2008 г., 9:59 ч.

Отново... 

  Поезия » Друга
678 0 2
 

Отново...

 

Прах от сълзи полепва в мрака,

времето - движи се като тъга,

спомен нежен при теб ме чака,

южен вятър подухва в своята игра.

 

Светъл глас аз търся, за да чуя,

но само сенки се мерват покрай мен,

искам силно - нежност да дочуя,

или поне да не бъда в този плен!

 

За първи път усетих нови чувства

и надежда силна в мен започна да гори,

сега разбито и на хиляди парчета,

в безпощаден огън сърцето ми кърви.

© Веселин Наумов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??