3 nov 2008, 21:49

Отново

871 0 15
 

                           Отново

 

 

                  Ти ме поглеждаш...

                  и аз отразявам дъгата...

                  Пак ми шептиш магнетично

                  и очаквам... (точно в този миг)

                  да те скутя в прегръдка...

                  Нищим импулси с най-дръзки посоки...

                  Възкръсват разстреляни трепети.

                  Пърхат от щастие зажаднели мечти...

                  А всички приютени сълзи

                  измиват съмнения смутни...

                  Птиците в съня ми се завръщат...

                  Нашето случване минава

                  през шпалир от звезди...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...