Nov 3, 2008, 9:49 PM

Отново

  Poetry » Love
870 0 15
 

                           Отново

 

 

                  Ти ме поглеждаш...

                  и аз отразявам дъгата...

                  Пак ми шептиш магнетично

                  и очаквам... (точно в този миг)

                  да те скутя в прегръдка...

                  Нищим импулси с най-дръзки посоки...

                  Възкръсват разстреляни трепети.

                  Пърхат от щастие зажаднели мечти...

                  А всички приютени сълзи

                  измиват съмнения смутни...

                  Птиците в съня ми се завръщат...

                  Нашето случване минава

                  през шпалир от звезди...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....