Отново
Отново
Ти ме поглеждаш...
и аз отразявам дъгата...
Пак ми шептиш магнетично
и очаквам... (точно в този миг)
да те скутя в прегръдка...
Нищим импулси с най-дръзки посоки...
Възкръсват разстреляни трепети.
Пърхат от щастие зажаднели мечти...
А всички приютени сълзи
измиват съмнения смутни...
Птиците в съня ми се завръщат...
Нашето случване минава
през шпалир от звезди...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Петрова Все права защищены
Хубаво е, когато е отново...
