30 ago 2012, 22:12

Отново

  Poesía
944 0 3

Намерих те, любов, и пак обичам

и чувствам се отново млад,

след вятъра готов да тичам

все едно към рай, или към ад.

 

След онез очи, коси, лице

красиви, като във видение,

след нежни малки две ръце,

носещи любов, дo прегрешение.

 

Даващи ми страст и радост,

цял куп забравени мечти

и прашната ми, остаряла младост,

сега забърсана, блести.

 

И съм щастлив, обезумял

със нечаканото във ръце,

редуват се вълни на радост, жал

във старото ми влюбено сърце.

 

Да срещнеш в залеза любов

и пак във обич да се вричаш,

да търсиш в себе си обнов,

когато вече във отвъдното надничаш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Динко Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...