30 ago 2012, 22:12

Отново

  Poesía
945 0 3

Намерих те, любов, и пак обичам

и чувствам се отново млад,

след вятъра готов да тичам

все едно към рай, или към ад.

 

След онез очи, коси, лице

красиви, като във видение,

след нежни малки две ръце,

носещи любов, дo прегрешение.

 

Даващи ми страст и радост,

цял куп забравени мечти

и прашната ми, остаряла младост,

сега забърсана, блести.

 

И съм щастлив, обезумял

със нечаканото във ръце,

редуват се вълни на радост, жал

във старото ми влюбено сърце.

 

Да срещнеш в залеза любов

и пак във обич да се вричаш,

да търсиш в себе си обнов,

когато вече във отвъдното надничаш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Динко Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...