Намерих те, любов, и пак обичам
и чувствам се отново млад,
след вятъра готов да тичам
все едно към рай, или към ад.
След онез очи, коси, лице
красиви, като във видение,
след нежни малки две ръце,
носещи любов, дo прегрешение.
Даващи ми страст и радост,
цял куп забравени мечти
и прашната ми, остаряла младост,
сега забърсана, блести.
И съм щастлив, обезумял
със нечаканото във ръце,
редуват се вълни на радост, жал
във старото ми влюбено сърце.
Да срещнеш в залеза любов
и пак във обич да се вричаш,
да търсиш в себе си обнов,
когато вече във отвъдното надничаш.
© Динко Милев Всички права запазени