Aug 30, 2012, 10:12 PM

Отново

  Poetry
943 0 3

Намерих те, любов, и пак обичам

и чувствам се отново млад,

след вятъра готов да тичам

все едно към рай, или към ад.

 

След онез очи, коси, лице

красиви, като във видение,

след нежни малки две ръце,

носещи любов, дo прегрешение.

 

Даващи ми страст и радост,

цял куп забравени мечти

и прашната ми, остаряла младост,

сега забърсана, блести.

 

И съм щастлив, обезумял

със нечаканото във ръце,

редуват се вълни на радост, жал

във старото ми влюбено сърце.

 

Да срещнеш в залеза любов

и пак във обич да се вричаш,

да търсиш в себе си обнов,

когато вече във отвъдното надничаш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Динко Милев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...