Във влака си, тихо е.

Усещаш лека вибрация,

машината потръпва и

се изпълва с живот.

Поклаща се леко назад

и накрая тръгва напред.

Не си сам. Тя е срещу теб.

Гледаш я в очите.

Тя гледа в твоите.

Все още е най-хубавото момиче,

което някога си виждал.

Поглеждаш през прозореца:

Ранна пролет.

Грее слънце над полята.

Планините са обагрени в зелено.

Дърветата започват да цъфтят,

а птичките да гнездят.

Всичко е така прекрасно.

Отваряш очи. Заспал си.

Нея я няма. Сам си. Мрачно е.

Мъгла се е спуснала над хоризонта.

Дърветата са голи,

със скреж е покрита земята.

Отново ти липсва. Отново я обичаш.