19 февр. 2019 г., 08:44

Отново

646 0 0

Във влака си, тихо е.

Усещаш лека вибрация,

машината потръпва и

се изпълва с живот.

Поклаща се леко назад

и накрая тръгва напред.

 

Не си сам. Тя е срещу теб.

Гледаш я в очите.

Тя гледа в твоите.

Все още е най-хубавото момиче,

което някога си виждал.

Поглеждаш през прозореца:

 

Ранна пролет.

Грее слънце над полята.

Планините са обагрени в зелено.

Дърветата започват да цъфтят,

а птичките да гнездят.

Всичко е така прекрасно.

 

Отваряш очи. Заспал си.

Нея я няма. Сам си. Мрачно е.

Мъгла се е спуснала над хоризонта.

Дърветата са голи,

със скреж е покрита земята.

Отново ти липсва. Отново я обичаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Георгиев Все права защищены

:))

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....