Отново бях захвърлена

19 jun 2007, 10:39

Poesía

475 0 6

Птичките-песнопойки онемяха,

цветята, дръвчетата за пореден път не разцъфтяха.

Нозете уморени по пода се влачат,

мъката, болката - те никой не тачат.

Красив сапунен сериал

бе всичко с нас.

Сега е драма,

а нещастната отново съм аз.

Вече няма какво да ми кажеш.

Дори и за сбогом не вдигна ръка.

Сърцето без жалост насече -

и ти като всички на самота ме обрече.

Нямам вече сълзи,

всичките на теб подарих.

Ти тръгна... прошепна: ''Не ме търси'',

а аз надеждата в мене убих.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

The_gold_f (Веселина Костадинова)

2007-06-22T21:55:42+03:00

Знам,Вале!Знам,че си права...ще се постарая повече да не мисля за това!И аз те обичкам много и се радвам,че си до мен да ми вдъхваш сили!
Candie (Валентина Атанасова)

2007-06-22T13:40:52+03:00

Знаеш мило,че той не го заслужава.Не заслужава дори да мислиш за него.Той е една грешка,която ще забравиш скоро.Обичкам те.
The_gold_f (Веселина Костадинова)

2007-06-22T11:20:30+03:00

Дано да сте прави,приятели!Дано да срещна щастието.Много ви благодаря за милите думи!
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2007-06-19T16:44:22+03:00

Хубав стих!
ПОздрав!
netisvoge94 (Сладката НеТии)

2007-06-19T11:32:55+03:00

Не е лошо , но честно казано има и по-хубави
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-06-19T10:50:37+03:00

Надеждата никога не умира, остава до последно с човека. Но ти гледай напред , щастието се е скрило зад някой ъгъл и те чака!