Jun 19, 2007, 10:39 AM

Отново бях захвърлена

  Poetry
617 0 6

Птичките-песнопойки онемяха,

цветята, дръвчетата за пореден път не разцъфтяха.

Нозете уморени по пода се влачат,

мъката, болката - те никой не тачат.


Красив сапунен сериал

бе всичко с нас.

Сега е драма,

а нещастната отново съм аз.


Вече няма какво да ми кажеш.

Дори и за сбогом не вдигна ръка.

Сърцето без жалост насече -

и ти като всички на самота ме обрече.


Нямам вече сълзи,

всичките на теб подарих.

Ти тръгна... прошепна: ''Не ме търси'',

а аз надеждата в мене  убих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...