19 июн. 2007 г., 10:39

Отново бях захвърлена

618 0 6

Птичките-песнопойки онемяха,

цветята, дръвчетата за пореден път не разцъфтяха.

Нозете уморени по пода се влачат,

мъката, болката - те никой не тачат.


Красив сапунен сериал

бе всичко с нас.

Сега е драма,

а нещастната отново съм аз.


Вече няма какво да ми кажеш.

Дори и за сбогом не вдигна ръка.

Сърцето без жалост насече -

и ти като всички на самота ме обрече.


Нямам вече сълзи,

всичките на теб подарих.

Ти тръгна... прошепна: ''Не ме търси'',

а аз надеждата в мене  убих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселина Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...