18 abr 2007, 1:08

Отново... и отново 

  Poesía
727 0 0
Омагьосан кръг и седем малки подаръка
събират се в бъдещето
около близкия северен полюс "Ти".
Една мечта прелива отново, онази малката
и сърцето, всеотдайното
бори се безкористно за нашето "Ни".

Две десети от теб и четири пети от своето аз
получават шанс от съдбата и черен възглед
от всички околни,
докато душа напразно за океанския бриз.

Апелирам: Отърси се от реалността,
която виждаш през твоите тъмни очила.
Приеми мен като нещото, без което не можеш
и тогава съжаление и спомени сами ще се оборят,
а нека чичкото започне да крещи :
"Несъобразителност, разпуснатост, какво му става на туй племе?"
Той не чувства с очите си новите срещи.
Изгубил е вяра заради новото семе,
в което винаги има по едно черно стебло.
Реално, готово да поеме връз плещите си
принадлежащото на влюбени двама едно приятно бреме.

© Милан Миланов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??