18 апр. 2007 г., 01:08

Отново... и отново

965 0 0
Омагьосан кръг и седем малки подаръка
събират се в бъдещето
около близкия северен полюс "Ти".
Една мечта прелива отново, онази малката
и сърцето, всеотдайното
бори се безкористно за нашето "Ни".

Две десети от теб и четири пети от своето аз
получават шанс от съдбата и черен възглед
от всички околни,
докато душа напразно за океанския бриз.

Апелирам: Отърси се от реалността,
която виждаш през твоите тъмни очила.
Приеми мен като нещото, без което не можеш
и тогава съжаление и спомени сами ще се оборят,
а нека чичкото започне да крещи :
"Несъобразителност, разпуснатост, какво му става на туй племе?"
Той не чувства с очите си новите срещи.
Изгубил е вяра заради новото семе,
в което винаги има по едно черно стебло.
Реално, готово да поеме връз плещите си
принадлежащото на влюбени двама едно приятно бреме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милан Миланов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...