Apr 18, 2007, 1:08 AM

Отново... и отново

  Poetry
960 0 0
Омагьосан кръг и седем малки подаръка
събират се в бъдещето
около близкия северен полюс "Ти".
Една мечта прелива отново, онази малката
и сърцето, всеотдайното
бори се безкористно за нашето "Ни".

Две десети от теб и четири пети от своето аз
получават шанс от съдбата и черен възглед
от всички околни,
докато душа напразно за океанския бриз.

Апелирам: Отърси се от реалността,
която виждаш през твоите тъмни очила.
Приеми мен като нещото, без което не можеш
и тогава съжаление и спомени сами ще се оборят,
а нека чичкото започне да крещи :
"Несъобразителност, разпуснатост, какво му става на туй племе?"
Той не чувства с очите си новите срещи.
Изгубил е вяра заради новото семе,
в което винаги има по едно черно стебло.
Реално, готово да поеме връз плещите си
принадлежащото на влюбени двама едно приятно бреме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милан Миланов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...